През 1972 година, при изкопни работи в Западната промишлена зона на Варна, багеристът Райчо Маринов случайно открива древен некропол – гробищен комплекс, скрит под земята. На дълбочина от 1,40 метра, той открива голямо количество златни и други ценни предмети. Този неочакван археологически феномен се разкрива на северния бряг на Варненското езеро, близо до водата.

В рамките на приблизително 3000 квадратни метра са открити цели 294 гроба, които съдържат значителни богатства и златни украшения. Тези находки датират от периода на края на каменната и началото на медната епоха. Въпреки частичното разрушаване от времето, откритията предоставят важни данни за древната цивилизация и живота на хората от този период.

През 1974 година, японски учени извършват радиовъглеродно датиране на предметите от некропола, установявайки, че те са създадени преди между 4600 и 4200 година пр.н.е. Това ги прави един от най-ранните примери за обработка на злато в световен мащаб.

Откритите златни предмети, с общо тегло от 6,5 килограма и над 3000 предмета, представляват велико съкровище. Златото е почти чисто и с чистота от 23,5 карата, което свидетелства за високите стандарти на златарските умения и технологиите на рафиниране, използвани от древните златари.

Научните изследвания също показват, че некрополът представлява място на социално и културно значение. Той дава информация за социалната структура и обществените практики на древните общности, които са обитавали този регион през далечното минало.

Въпреки че този древен народ и съдбата му са останали загадка за съвременните изследователи, археологическите находки от некропола остават като ценен прозорец към миналото. Те разкриват уменията и традициите на древните общности, както и важни аспекти от тяхната култура и история.